автор: ariel_b

ariel_b и ZahariZahariev

дали защото
от нищото звънна
дъждовна камбана
накъсано
керемидено време
в средата на устните
динено се разпуква
бликва
страстно смехът
и те люби неистово
изсипва се
пясъчно
морскозелено
с мирис на пъпеш
по пръстите
капе по кожата
мелодично
в края на устните
топла ванилия
с мляко

и някак,
наистина словото се лее
и въпреки, че не съм ял пъпеш -
огладнявам,
ароматът му ми влиза в тактилността
и пръстите ми влажно разсичат кори
на всичките плодове, които никога не вкусвам...

наистина
гладната есен
ограбва ухания
тихите сетива
на следобеда
влюбено се римуват
плодово-цветно
зад дюните

и в римата,
зачеват
скрити гледки
носещи
отпечатъци
на презрялост и натъртване,
от мекото падане в тревата от смесени усети