автор: ivliter

1.
Гори небето в залезно прозрение. По тънките оранжеви спирали мисълта танцува и се опитва да предскаже бъдното. Керваните на облаците бързат.
И натоварени с богатствата на отминаващия ден, с очакване, те отминават. Прозвънва тънката китара на трубадура-вятър под свечереното небе на нежността. Сред нощното мълчание очите търсят пътя на звездите. Един щурец, преглътнал слънцето, с гласа си сънотворен, приспива спомените топли на сърцето ми, до следващия ден.

2.

През парка пробягва нощта с ореол от светулки. Под мъждеещите в мрака лампи на алеите заспиват пейките-самотници. Дърветата отръскват от короните си погълнатите дневни шумове и тегоби, обличат си зелените пижами и се приготвят за сън. А хвърлените сенки на къщите в тревата се милват и благославят тези красиви нощни мигове за нежност. Вятърът, по високата стълба на своята нощна вихрушка, удари чело в луната и от разтърсеното небе от подскока му, се поръси звезден прах. И много бавно, но сигурно, градът навлиза в дълбокия и неизбродим лабиринт на съня.