Мислите ми
оформят тънък гердан.
Страхът
го срязва
като ножица,
заедно с шията.
Разпиляни,
мънистата
се пързалят надолу
и падат
върху пръстите на краката ми.
Усетили болка.
Затова се налага
да ходя бавно.
Толкова бавно,
че се загубвам
в лабиринта
на собствените си чувства.