автор: niveana

Душата уморена в клетката запърха
с безпомощно отпусната главица.
Страхът на сърчицето ритъма обърка.
Животът притаен е.Връхче на карфица.

Понеже й подхвърляха мънички трошици
през гъстите решетки, на дъното в кафеза,
се пълнеха с НЕ воля тревожните зеници.
Присъстваше случайно на ситите трапези,

където бяха свещите и пълните стакани
и тайно се оглеждаше, недоверчива в тях.
Понеже беше истинска.А грубо разпиляна
останките събираше от минал звезден прах.

А после ги постилаше в невероятен сън -
най-неразумният от всички дотогава.
Крилата да й стигнат.Да полети навън.
Птица е.Животът заслужава.