автор: Hank_Moody

Тя влиза в стаята без да поздрави. На главата си носи огромна старомодна шапка с мрежичка и изкуствено цвете. Облечена е в елегантна лилава рокля по тялото и изчистени велурени обувки. Гримът е почти незабележим.
- Липсва ти цигаре, но и така ставаш!, подмятам с подтекстова усмивка.

Тя също се усмихва приятно в отговор, оставя чантата си, насочва се към машината за кафе. Аз си сипвам още уиски, без да й предлагам.

- Ледът е в хладилника, казвам.

Тя знае, че пия уискито чисто, но аз пък знам, че не обича да чака кафето си да изстине, а прави следния трик – прави кафето по-силно и късо, отколкото го обича, а после веднага добавя кубче лед. И веднага се заема с насладата от току що приготвения шедьовър. Точно,в нейния случай си е шедьовър – с битата сметана, канелата, шоколадовата пуричка. Аз го предпочитам черно, двойно, късо.

Знаеш откъде се познаваме с нея, а и тя не обича да й припомням. Става й тъпо, когато я карам да се чувства незряла. Не го правя със злоба, но понякога просто е необходимо. Чуках майка й поне 2 години, когато баща й все още работеше в Германия, а тя, тогава на 12 години, знаеше. Наскоро я бях развеселил, като признах, че на няколко пъти си представях именно нея, докато бях в майка й. Тя със смях ме обяви за педофил, но и се поласка. После отворихме нова бутилка водка. Аз свих от онази лилавата трева заедно с черешов тютюн. Размина ми се. Дори се позасмях, като се сетих как веднъж куките ме хванаха брутално напушен да ходя пеша към вкъщи. Поискаха ми документи и аз, докато бърках в джоба си, изтървах джойнт пред тях – суперфилмово и малоумно. Те решиха, че у дома имам още (което си беше точно така) и ме замъкнаха към дома ми, без да ми слагат белезници. Помня как тогава се стегнах, но и се почувствах като приятел на Мръсния Хари и не можех да махна идиотската усмивка от лицето си. Вкараха ме в патрулката, закараха ме до квартирата и когато звъннах (нямах ключ), тя отвори по потниче и прашки. Ченгетата се опулиха, като видяха колко е слаба и въобще лолитска. Влязоха, забравиха за дрогата, поискаха й документи и едва, когато се убедиха, че е пълнолетна си тръгнаха. Бях спасен. Разказах й цялата история, тя не се смя дори малко, накара ме да отида до денонощния за сандвичи, хапнахме, тя ми направи свирка и заспахме на дивана.

Събуждам се тук, в усмирителната риза. Никой нищо не ми обяснява. Крещя и ме събарят на земята. Носят ми храна. Вкарват ме в някаква мръсна душ кабина и ме принуждават да се къпя. Излизам по-лепкав. Докторът ми говори на някакъв странен език. Чак сега усещам силна болна отляво на кръста. Завъртам се трудно, има 15-сантиметров разрез. Започвам да викам отново по санитарите, бият ми инжекция в задника и млъквам. Псувам на ум. Боли ме. Гледам през прозореца – зелено и свежо е, но някак непривично. Като в друг свят. Или поне друга страна. Питам къде съм. Болният до мен пуска лига от лявото ъгълче на устата си и успява да изломоти само една дума по-ясно: България.