автор: yova

отива ми в червено
някак първосигнално и независимо е
но трябва да спазвам правила
когато съм в най-долната си точка

затова днес съм бяла
(не разбирай, че обичам зимата)
когато съм бяла оставям следи
по които да си тръгне болката

и да се изгуби в синьото
да изтече като река
и да се влее в синьото на морето
да се изпари в синьото на небето

после
после е зелено
като усмивка в ранна пролет
островърха трева целунала вятъра
и дървета дървета
които мога да прегърна
и да се слея
да бъда невидима

жълтото го пазя в себе си
ако го пусна ще заслепи очите
то е любов и още нещо
за което не смея да мечтая
мисъл по-бърза и от светлината

отива ми в червено
когато забравям за правилата