И понеже е есен и светът е унесен
пак живота съдбовно да прекрои.
А плата му е кестен и мъничко тесен,
и конците са жълти, ръждиви треви.
Запрепуска забързан. Като миг е отвързан
и загреба със шепи кураж от дъжда,
и в дъха му замръзнал неусетно се плъзна
засияла от обич самотна звезда.