автор: mergirl

Знаеш ли, че всеки път
когато между теб и мен поставя черта
тя е като в пясъка следа
срещу идваща морска вълна -
ти идваш и заличаваш я.
И когато си отидеш и ме оставиш сама
без слънце
без топлина
аз отново рисувам в пясъка тази черта.
В пясъчното ми сърце
морето си ми.
По-черно от есенно небе,
по-солено от горчива сълза.
Писано ни е така -
ти да си море,
аз да съм земя,
да се срещаме само на брега,
само в солените пръски на студена вълна.
Да идваш и да си отиваш...
Набраздено от черти е сърцето ми,
от солени реки лицето ми -
как искам когато остана сама
да е чист и гладък брега...