автор: stefka_galeva

Мира събра багажа, стегна куфарите, хвана двете деца за ръка и тръгна. На море. С голяма дъщеря и малък син. Мъжът и отдавна живееше с някаква разведена. И това лято той и даде парите с думите: Ти и децата да изчезнете за един месец. И при майка ти идете.
През целия път тя не свали тъмните си слънчеви очила. Само, когато синът и в играта си ги закачи, те паднаха в краката и. Детето се загледа в подутите очи и бързо се наведе да търси очилата.

Вечерта в ресторанта усети , че всички ги наблюдават. С новодошлите е така, успокои се тя и започна да отмества поглед от маса на маса. Точно до тях седеше младо семейство. Майката срещу бащата, момиченцето срещу момченцето. Спокойни и загорели, тихичко разговаряха. Изведнъж всички се засмяха.
Завидя им. Четвъртият стол при тях беше празен. Мира мълчаливо плати , стана, хвана децата за ръка и всички се прибраха в стаята .
Слънцето изгря, тя си сложи очилата, подреди хавлиите под чадъра и пое дълбоко въздух. Усети топъл поглед и се отпусна.
- По традиция: посрещане, изпращане. Заповядайте довечера. Утре си тръгваме.
Мира се обърна. Мъжът от щастливото семейство и подаде ръка.
- Румен...приятно ми е.
- И на мен, Мира.
Първата бутилка бяло вино беше за добре дошла. Той седна до нея. Децата се заиграха, те се заприказваха. Морето свиреше. После се смяха. Мира пак им завидя. Покрай тях минаха няколко момчета и момичета. Някои от тях се държаха за ръце. Те подхванаха вечната тема любов. Поспориха. Мира се почувства шестнадесетгодишна. Стана и весело и приятно. Някой поръча песен за любов, тя се заслуша в разказа на Румен за любовта между мъжката и женска сепия. Той отдели много време на описанието на десетте им пипала, разположени в предната част на главата. Само две очи и вместо устни - пипала, вместо уши - пак пипала, вместо ръце - пак пипала.
На Мира и се догади. Опита се да го прекъсне, но усети, че гаденето и започва да се превръща в онова пеперудено кълбо в стомаха и, което не се беше появявало от безброй години. Вътре в нея. Погледна към жена му. Тя и се усмихна мило, някак си загадъчно. Мира се смути и бързо отмести поглед към Румен.
А Румен разказваше ли,разказваше. „ В момента, в който женската сепия навлезе в период на размножаване, мъжкарят се устремява към нея. Скороста му е равна на скороста на звука. Всяка пора се разтваря и променя цвета на цялото му тяло: оранжево, огненочервено, матовочерно. Яркосиньо и накрая прозрачно. Достига женската и започва да танцува около нея. Обикаля, обикаля и накрая я сграбчва здраво. И точно с тези десет пипала започва да я гали. Докато усети , че и тя е готова. Бавно и страстно, без думи я обръща с лице към себе си и двамата сплитат десет чифта ръце. Дълго стоят така прегърнати. После, най- дългото пипало на мъжката сепия прониква в женската и изгребва от тялото и всичко мъжко и чуждо. Тя става гола и чиста, празна, само негова и той я обладава. Двете тела се разтърсват толкова силно, че върхът на мъжката му сила се откъсва и потъва вътре в нея. Накрая и двамата дълго, дълго тръпнат.”
Мира потръпна. Той също. И тримата мълчаха. Поръчаха още вино. Жена му погледна право в очите Мира и вдигна чаша с думите „ Щастието на другите е същото като нашето собствено нещастие.” Пожела им лека нощ и се прибра с децата.
Стана късно и тихо. На тръгване Мира подаде ръка на Румен.
- Радвам се, че се запознахме. Помълча. - Не я разбрах жена ти, какво ми каза?
Той притеснено и неудобно обърна глава настрани. Преглътна мъчително. Подвоуми се и с някакъв глух и изтерзан, чужд глас, като на себе си изрече:
- Тя е... със жени.
Морето ги повика в мастилено.

Стефка Галева
Гр. Сандански