автор: rudin

Какво, за Бога, дадохме
за нашата държава?
Дали е вяра праведна,
борба за чест и слава?

Това ли, че по кофи
бездомникът се рови
грубеят мойте строфи,
а въздухът ни трови?

Децата, неразбрани,
по нета от чужбина
целуваме екранно
и май това ни стига.

Залостваме вратите.
Пред топлата камина
до късно новините
сърцата ни разбиват

с поредното убийство,
с разтърсващата драма,
с отровата ни змийска
изплюта от екрана.

И как да взема въздух,
и как да релаксирам
във времето оскъдно
до идващата зима?

Във прехода затънали,
подгонени от кризи,
като телета вързани
пред кланица се нижем.

И погледи зареяли
в химери обещани,
тъпеем, непрогледнали
обществените рани.

Какво до тука дадохме
на нашата Родина?
Попарата им ядохме
на свои, от чужбина.

Историо, към тебе сме
единствено длъжници.
Духът вулкан задрямал е
с проблясващи искрици!