автор: vilvar

Горещо слънце. Солен въздух. Ритмични вълни.
Едно малко момче на брега, седнало на колене, загребва и трупа пясък с пластмасова лопатка в светло червена кофичка. После обръща кофичката на повърхността и я повдига. Гради се дворцова кула, изпълвайки с наслада очите на малкият архитект. Той ще работи поне цял следобед - ров ще издълбае, стени ще издига. Върховете на бутилки ще са стражи. Пръчици от сладолед ще са мостове. Пясъчен дворец ще се строи.

Голям град. Шумни улици. Грохот на автомобили.

Един мъж в офис прелиства купища книжа и разпределя задачи. Наклонил глава за да придържа телефонната слушалка, пръстите му тупат шеметно по клавиатурата. Жонглира се с числа, подписват се договори и за особено задоволство на мъжът, печалби се отбелязват. Цял живот ще ще се труди той, разработвайки планове, прогнозирайки бъдещето. Годишни лихви ще са поддържащите колони. Натрупаните капитали ще са мостове. Империя ще се гради.

Двама строители на два замъка. Имат много общо. Зрънце по зрънце градят величие. От нищо правят нещо. Усърдни и непоколебими. И за двамата една вълна ще се надигне и ще дойде край.

И тук свършват приликите.
Защото момчето я вижда, а мъжът я пренебрегва.

Момчето, щом се здрачи и вълните стават по-близки, подскача на крачета и пляска с ръчички. Няма тъга, няма страх, няма съжаление. То знае, че това ще да се случи, не е изненадано. И когато вълната разбивач се блъсне в двореца му и шедьовърът му бъде всмукан от морето, то се усмихва. И усмихвайки се си събира инструмените, хваща татко за ръка и си отива у дома.

Порасналият мъж обаче не е чак толкова мъдър. Когато вълната на времето се сгромоляса над неговата империя, той е потрЕсен и ужасЕн. Кръжи около пясъчния монумент с намерение да го защити. Застава като преграда пред вълните, за да предпази стените, които е издигнал. Солената вода ги всмуква обаче и тресейки се, той войствено дере въздуха с вик пред прииждащия прилив:

"Това е моята крепост!"

Океанът няма намерение да отговори. Всички знаят на кого принадлежи пясъкът...

И...аз не разбирам много от пясъчни дворци. Децата обаче знаят. Само ги наблюдавайте и се поучавайте от тях. Давайте, градете, но го правете със сърце на дете. Когато слънцето завие на запад и е ред на вълните - плеснете с ръце. Приветствайте, отдайте чест на живеенето, после хванете ръката на Татко и си идете спокойно у дома.

____________________


Цитати от Max Lucado

* Намалете очакванията си на Земята. Това не е раят, така че не очаквайте и да го намерите тук.

* За да поведете оркестър, трябва да застанете с гръб към тълпата.

* Как можете да се справите с тервогите си? Опитайте това: Един човек се притеснявал непрекъснато и за всичко. Един ден решил, че ще наеме някой, който да прави това вместо него. Намерил се такъв, който се съгласил срещу сума от 200 000$ годишно. След като приел работата, първият му въпрос към работодателя му бил:"Откъде ще вземеш 200 000$ всяка година да ми плащаш?" На което нашият човек отговорил:" Е, това е вече твоя грижа."