автор: ariel_b

На водата дълбокото синьо
нарисувах в окото на здрача.
И удавих кръвта си във вино.
И накарах луната да плаче.

Хоризонтът е бледа измама,
че се срещат небе и земя.
Няма залез. И изгреви няма.
Само плачеща жълта луна.

А нощта е денят на поетите.
Виолетово слънце. Бял бриз.
Тихо пада роса. Цветовете
се размиват по белия лист.