автор: sradev

Студено е навън. Вятъра подскубва синият шал, пощипва босите крака и нашепва безсилие в измръзналите уши.
Още малко и ще си у дома.
Дом. Колко много неща наричаш с тази дума.
Там, където е майката. Там,където е слънцето. Там, където ти е топло.
Камината. Домашният огън. Огънят.
Повикай го, дай му клони без листа, пънове без клони, корени без дървета.
Огънят носи дома на магьосниците, той събужда и умирява огъня в душата.
Вглеждаш се в танца на пламъците. Те подскачат в различни посоки, а посоките им се събират в една - нагоре.
Жълтите, червените, сините пламъци танцуват. Отпусни душата си да танцува с тях.