автор: iskraveselinova

Не се страхувам да се бия,
Не се страхувам от света,
Не виждам никаква магия
Във болестите и глада.

Не виждам никаква утеха
В молитвения кротък блян
И не копнея за успеха,
От други толкова желан.

Светът е много грозно място
И аз не сещам доброта-
Дори и намек за проблясък,
Дори и сянка от следа.

Но мисля си,че мога още
Да драскам,хапя и крещя,
Макар че много често нощем
Се будя в сълзи…и сама.