автор: Bobskito

Какво ли може да му се случи на човек, докато отива в обикновен супермаркет да си купи тоалетна хартия?
Ами много неща. Например дебела мутра с черен джип да те заклещи на паркинга и на молбата ти малко да се отмести, че ще тръгваш след малко, получаваш злобен поглед от синтетично русата пача до него , излизаща с виолетовото си балтонче и червена чантичка. Следващото нещо, което чуваш е звукът на заключващите се врати на джипа и виждаш само гърба на маститото туловище и виолетовата му приставка. След като вече си се примирил с ъс съдбата и си взел решение да се помотаеш малко по-дълго от необходимото за закупуването на тоалетна хартия време в супера, тръгваш към редицата наблъскани колички за пазаруване, които приемат стотинки от 20 и 50... По-принцип приемат, но точно сега точно твойте 50 ст. засядат и количката все така достолепно си остава в редицата без и най-малък шанс да помръдне. Сега вече си убеден, че няма да купиш нищо повече от тоалетна хартия, за която не ти трябва количка и засрамен се оттегляш от схватката с желязната колода под ехидните погледи на две малки мургави момченца, които вече предвкусваха най-лесно изкараните им 50 ст. за днес. Явно знаеха каква е цаката. Вече преминаваш под въздушната завеса на входа на магазина и от силния топъл въздух очите ти се насълзяват. Мигайки и вървейки забързано , налиташ на автоматичните летящи врати. Очите ти още парят и тъкмо вече да възстановиш зрението си на сто процента, сензорите на двете крила отказват и се оказваш в срамна поза, гледащ лъснатия под, а задника ти – вперил там каквото има за вперване в луминисцентното осветление на тавана. В този момент се притичва на помощ един служител на магазина, който започва да ти се извинява от името на неговата търговска верига, и че това се случва за пръв път точно в техния магазин и едва ли не в целия свят не са имали такъв случай. Служителят те отупва от горе до долу, пожелава ти приятно пазаруване и изчезва, като виждаш в отсрещната витрина широката му усмивка и намигащото му ляво око към асистент-продавачката на мобилни телефони, която вече беше излязла от стъклената си клетка и се надигаше леко на пръсти за да види кой нещастник се е забил в автоматичните врати. Като с магическа пръчка двете крила се разтварят пред теб и най-накрая си вътре. Отдъхваш си и се правиш, че не чуваш коментарите относно вестибуларния ти апарат от две млади момичета, несръчно държащи по един банан в ръка. Дали засрамен или просто бързащ се понасяш към храмът на тоалетната хартия, който се намира между козметиката и котешката храна. Мозъкът ти отдавна е заличил всякакъв спомен от сблъсъкът с незасичащите движение сензори на вратите със сензори за засичане на движение и единствената мисъл е за това, каква точно марка тоалетна хартия ще вземеш. Усещаш миризмата на сектора за домашни любици и сърцето ти радостно подскача, защото вече си близо. Още няколко крачки и се отзоваваш там. Чувстваш се малък и незначителен пред планините от тоалетна хартия пред теб. Стоиш и с преклонение съзерцаваш величието на тоалетната хартия. Очите ти трескаво се оглеждат за нещо познато, но цялата тази белота притъпява всичките ти придобити рефлекси за пазаруване на тоалетна хартия. Решаваш да си избереш нещо с аромат. Обонянието сработва моментално. Аромати на праскова,ягода, кокос, зелена ябълка се сливат в едно и губиш почва под краката си. Така няма да стане! Сменяш стратегията и започваш да се ориентираш по цветовете. Бяло...не, твърде невинно. Розово...не, някак си немъжко. Зелено...може! Посягаш и взимаш един зелен пакет на който пише зелена ябълка. Ядосваш се сам на себе си. Какво значение има...все едно ще го ядеш. Връщаш пакета на място. Някой е забелязал колебанието ти. Към теб бавно се приближава нисичко русоляво луничаво момиче, изпъчило гърди в раирана риза за да се вижда по-добре баджа с надпис „продавач-консултант”. Запитва ви дали с нещо не може да бъде полезна. Да ви бъде полезна?! Та вие сте там за един пакет от четири ролки тоалетна хартия, а не да си избирате оригинал на Ван Гог за хола. Опитвате се любезно да отбиете атаката на кандидатката за служител на месеца, но тя бързо ви пробутва в ръцете пакет с бяла тоалетна хартия на розови зайчета. Момента на изненада бавно преминава и вие връщате пакета на луничавата ентусиастка, като внимателно и обяснявате, че отдавна не сте на седем, а и банята ви е стил седемдесетте – зрял социализъм и тоалетна хартия на розови зайчета би седяла най-малкото вулгарно върху стените ви. В този момент луничките се събират така, лицето на момичето става кафяво и с бързината на черна нинджа изчезва някъде из сложната система от рафтове, лавички и стилажи на супермаркета. Мислите ви отново се връщат към титаничната вътрешна борба на избора. Решавате да стреляте на посоки. Хващате първата, която ви попадне, но някак си усещате, че не е редно, но това си е вашата революция, бунтът на съзнанието срещу рационалното. Проявявате импулсивност в избора си на тоалетна хартия?! Оказва се светлосиня на зелени палми. Аромата е екзотик. Вие сте победител. С бързи крачки се придвижвате към касите като по пътя успявате да вземете преднина пред две пенсионерки, бутащи една количка с общо осем килограма сол и поне десетина зелки. Изпреварвате и един млад татко, борещ се с препълнена количка и пищящо три годишно хлапе. За последното не се чувствате особено горд, но вече нищо не ви спира да сте пръв на касата. Пред вас има само едно свръхвисоко и свръхслабо девойче, което решава да заплати пакет дъвки и един шоколад с дебитна карта. Изглежда, че ще стане за нула време, но изглежда, че ПИН-кодът някак си и се е изпарил от главата. Бабичките със зелето вече препускат към изхода. Касиерката ви подканя да минете на друга каса, защото апарата и бил блокирал. Местите се на следващата каса и пред вас се оказва младия татко, който с едната си ръка държи пищящото си и ритащо отроче, а с другата поставя покупките си върху лентата. Времето е спряло, а количката на таткото сякаш няма дъно. Той продължава да вади със същото усърдие, с което хлапето продължава да рита. А вие си стоите с пакет светлосиня тоалетна хартия на зелени палмички и поглед зареян някъде отвъд изхода. Идва и вашия ред. Всичко минава гладко. Цената на хартията далеч надхвърля бюджета ви за тоалетна хартия за седмицата, но си мислите, че ако ползвате разделно хартията и палмовите листа, тя ще изкара доста дълго. Развълнуван притичвате на паркинга и установявате, че джипа го няма. Отключвате колата си и внимателно поставяте пакета с тоалетна хартия на задната седалка. За момент се двоумите и в крайна сметка местите пакета на предната седалка. Прибирате се! Жена ви поглежда пакета и казва, че ще свърши работа...