След толкова изгаряща болка..
Възраждам се от пепелта
на чувствата изгарящи.
Възраждам се след болки и обиди,
покрити с булото на мрачни лъжи.
И малко по малко,
започвам да живея отново.
Възвръщат се възприятия
отдавна изгубени.
Долавям песента на земята,
и виждам целувката на
слънчевият вятър.
Отново събирам разпиляното щастие..
..късче по късче..и го слепвам с
патината на дните отлетели.
В душата празна ще го скрия..
..с пепелта ще го покрия.
За да ме топли в миговете
ми самотни..
За да не бъде крадено и разпиляно.
...Възраждам се отново сред отломки обгорели...