автор: marcusjunius

Веско е главен герой, но често го забравя.
Веско не яде ряпа.
Той спи малко и на порции, сякаш
сънят му е някаква закусвалня.
Веско се буди често нощем (излиза пред закусвалнята)
и вторачва поглед в олющените звезди на тавана и
в някой и друг мимолетен млечен път
от фарове на кола.
Веско чете книги, когато пуши и пуши,
когато не мисли за нищо.
Страданието на света е като вирус
на който Веско сякаш е носител. Без да боледува.
Като вируса HIV. Можеш цял живот да си носител
без да се разболееш, и ако не знаеш за него
си живееш щастливо.
Веско знае много за вирусите си.
Когато пикае нощем, само за да прави нещо,
Веско мисли за съседите, които може би се будят
от звука на тоалетното казанче. Шуртенето на водата
е като водопад сред светлината
на жълтите лампи в банята.
Той стои
мълчаливо, изправен до тоалетната
чиния, докато невидимият поплавък на казанчето не се издигне достатъчно
и клапанът не спре шумните образи на сьомги,
скачащи срещу течението.
В такива моменти понякога в банята се появявa
изостанала от лятото муха, кръжи около него,
каца на хавлията му, а после на четката му за зъби.
Веско се чуди, дали ако сега измие зъбите си, това ще
му върне частичка от лятото.
Но това се случва рядко. Дори и най-упоритите мухи умират
през зимата.
В книгата на Веско се разказва за убийци и изверги. И
за самотни хора с много въпроси и малко отговори.
Уморително е да пушиш без да мислиш.
Веско поставя внимателно между страниците
картоненото етикетче от детски пуловер, с което си отбелязва
до къде е стигнал, изгася лампата, внимателно отваря и затваря вратата,
движи се тихо по коридора към спалнята, промъква се вътре
като излекуван беглец, събува чехлите си
ляга си.
А в леглото му топла и силна
спи любовта му и Веско се сгушва в нея, без да я буди,
но тя го усеща, хваща го сънено за ръката,
разлива дъха си в косата му като ваксина
и Веско си спомня, че е главен герой.
Той отваря бавно, за пореден път, вратата на закусвалнята,
но тази нощ тя ще бъде
нещо друго, ще бъде луксозен ресторант, чакалня на гара
или двуетажен автобус. Ще бъде красиво.
Защото любовта на Веско никога не спи, дори когато
диша равномерно.