автор: niveana

Пред мен е тъжна половина от живот,
преди да стана пътник към звездите.
Преди да имам дом. И хляб. И плод.
И сенките, преди да ме попитат:

Доколко честно във объркания свят
общувах със душите неспокойни
и съдница ли бях им или верен брат,
съзнавайки човешката им стойност?

А сенките ще питат. И ще искат още
да не прикривам. Да не ме е страх.
Че имах и безумни, будни нощи,
които ме разкъсваха на прах.

Не звезден прах. А от полуживот.
Нататък се въртяха луди дните -
С падения. И със полувъзход.
...За тази половина ще попитат.