автор: liulina

Кристал стоеше изправен върху скалата до океана в напрегнато очакване.
Той всяка седмица в понеделник започваше с посрещането на изгрева. Това беше негово задължение, за да може цяла седмица след това отблясъците на слънцето, пречупени през него да носят мека светлина на живите същества в Чудоландия. Той беше много красиво момче, с бели къдрици и кехлибарени очи. Погледът му носеше здраве и който го погледнеше в миг забравяше всичките си грижи. Беше единствено дете на поета Пастир и кралицата на дивите треви Билка. Двамата го гледаха с благоговение, защото още от раждането си Кристал носеше необикновена енергия. Името му си дойде само. Роди се по изгрев слънце целият сияещ и отблясващ в очите им. Вместо плач от устата му излезе мелодия като звън. Билка всеки ден го къпеше с роса и го слагаше на една скала от планински кристал. Момчето сякаш се сливаше с кристала и лъчите,които струяха от него не приличаха на нищо познато.
В Чудоландия от край време се раждаха необикновени деца и всичките бяха намерили своето предназначение, все едно се подреждаха в пъзел, сътворен от създателя. Страната се намираше на интересно място паралел на земята. Входът към нея беше през Ухловица пещера в България Тя се намира в местността Сините вирове на 3 км. източно от селото, на левия бряг на река Арда. В нея могат да се видят каскади от синтрови езерца, дълбоки до 1м. скални водопади и типични пещерни скални образувания. Никой човек не бил виждал до сега входа към Чудоландия.
Хората в страната използваха повечето си сетива и най-вече интуицията. Всички те притежаваха ясновидски, телепатични и трансцедентални способности.
Кристал след като постоя изправен докато слънцето напълно изгря, скочи от скалата в океана и се изкъпа.Водата по един невидим начин се подреди в най-чудните си кристални форми. По този начин стана най-лековитата течност на света. Всички морски твари го усетиха. След това момчето се върна у дома и закуси, като всички нормални момчета. Той много обичаше хляб и бисквити от лимец. През деня се хранеше и със сибирски кедрови ядки, взети от земята. Майка му избираше, най – нежните билки и всички катерички и помагаха, защото те я познаваха и обичаха. Тя му правеше запарки и енергийни напитки.
След закуска Кристал отиваше на училище в полята над града.
Там се събираха всички деца и мълчаливо си обменяха информация, която черпеха от звездите. Той много обичаше да сяда до Флора, тя ухаеше на всякакви треви и цветя. Нейните мисли бяха нежни и цветни, на Буболина мислите жужаха, като хиляди насекоми, на Фауна бяха доста шумни, на Вода шумоляха като поточе, на Фортуна изпълваха с безмерно щастие, а на Любов направо бяха блаженни. Кристал и Слънце, бяха от малкото момчета, които посещаваха училище. Освен тези деца обаче в страната имаше и доста деца, които не ходеха на училище, те не бяха узрели и готови да се сливат със звездите. Понякога се заслушваха в земните мантри , които хората произнасяха на санскрит. Харесваше им да слушат тези Гаятри мантра , Шанти мантра
и Маха-мантра. Това ги преизпълваше. Харесваше им да се заслушват във всички народни гласове, които носеха послания от земята или във всички чуждоземни паралели където живееха и свръх сили и същества.
Един ден тревите шушнеха, децата седяха на тревата и усещаха, че по земята им ходеше същество, не от тук. Малко дете от земята, което една майка изпуснала от поглед и загубила завинаги присъствието му. Дете влязло в Чудоландия, няма шанс да се върне на земята. Детето изглеждаше учудено, не можеше да разбере, че от пещера е попаднало директно в друг свят. Мигаше и гледаше тези причудливи постройки пред себе си .
Къщите в Чудоландия бяха, на принципа на родовите имения на земята. Всеки милиметър от тях беше в хармония с природата. Детето чувстваше, енергията, то не можеше да си обясни това чувство на блаженство, което изпитваше. Първо беше твърде малко, някъде на пет земни години и второ не очакваше да има такъв свят, където всички бяха като едно хармонично цяло, от каквото са произлезли. Всички деца на Чудоландия наобиколиха с мисли детето, те не помръднаха телата си от поляната, където се учеха. Детето не знаеше какво му се случва и изведнъж се разплака с глас и завик а:
.- Мама, мама, мама, мама …-
…и така до безкрая и до четирите посоки на земята. Този страх и болка, бяха непонятни за децата от Чудоландия, те с цялото си същество дариха любов и здраве на детето и то се успокои.
Това дете усети, че може да бъде като тях и седна на поляната ., където ги намери и се сля …