Живял е някога велик художник
във древни неизвести времена.
Веднъж на чувства станал е заложник,
подарил е своето сърце,душа...
И картините му станали меланхолични,
скрити вопли криел в свойта самота.
Отминали са от тогава векове различни,
но неотминала е горестната му тъга.
Линеел по своята любов несподелена
и тъй е от безброй лета .
Цветове той вече нямал в своята палитра,
за неговите багри спомня само есента.