автор: wingstofly

В седем без десет
си толкова прозрачен,
че те виждам единствено
в мислите, опънати
по диафрагмата на нощта
и в топлата завивка на дъхът ти
между втория и третия
прешлени на съня,
от който бавно
се ражда утрото,
бистро като роса.
В седем без десет
си кръгове по водата
след скок на риба,
следа от птица в небето,
белег от щастие,
емпатия,
корпус на ветроход
в картина на Дали.
В седем без десет
си мембрана на смеха
в ирисите на деня,
припечен до златисто хляб
в тостера на нежността
и Дзен в ръцете ти,
по които се стича сок
от кората на мандарини,
които белиш за закуска.