автор: galina

Българските манастири и Възраждането

Голяма част от българските манастири, основани през различни периоди от историята ни и претърпели разрушения, палежи и грабежи, са били възстановени, реконструирани, а някои от тях и създадени през Възраждането. До наши дни са оцелели около 120 манастира.
През периода на Възраждането, те са били значителни културни центрове със свой специфичен принос.
Към някои от тях са изградени първите килийни училища в които се развива просветна дейност, предшестваща гражданските училища.
Манастирите са и безспорни центрове на духовно православна просвета. През м. Май 1874г. се открива първото богословско училище в лясковския манастир „Св.св. Петър и Павел”.
Едни от първите български автори, издали книги на новобългарски език, създават своите творби в тези свети обители. Така например в Рилския манастир работи видният просветител Неофит Рилски, в Атонските манастири работи освен Паисий и Константин Петкович, в Марковия манастир в Скопско – Кирил Пейчинович.
Манастирските управи и отделни монаси са сред активните спомоществователи на различни български печатни издания, не само на религиозна тематика. Рилският манастир подпомага издаването на 27 заглавия, Хилендарският – 26, Зографският – 11, Лясковският – 10, Соколски – 9, Троянски – 8.
С манастирите е свързано и появата и развитието на печатарското дело. Първата възрожденска българска печатница в Солун /1838г./ е оборудвана от монахът Хаджи Теодосий.
В много от манастирите през този период се създават тайни съзаклятия, укриват се революционни дейци, често членове на монашеските обители стават преки участници в националноосвободителните борби.
В подготовката на Априлското въстание се включват не само отделни монаси, но и цели манастирски общности, като тази в Дряновския манастир, подготвила над 60 хиляди куршума и подслонила саможертвено легендарната чета на поп Харитон.
Освен важната роля, която играят манастирите за опазване на българския език, вяра и култура, те съхраняват традициите и създават поле за изява на нови тенденции в развитието на българската архитектура, строителство и изобразително изкуство.
Докато средновековният манастир е бил място за уединение и целенасочена духовна дейност предимно на елита, то през XVIII-XIX в. общественото значение на българските манастири се умножава и те са едни активни участници в будителските и възрожденски процеси, протичащи по българските земи, довели до освобождението и утвърждаването на българската нация.