автор: dedenze

От прекрасен живот, към 4-5 хронични болести се прибави и хернията. Беше с изчанчено название- ингвинална. За простолюдието ще обясня, че това е херния в най- долната част на корема и при мъжете може да прерастне в скротална. Така, че ако някой ден усетите нещо допълнително в гащите, не мислете, че ви расте втори – херния е!

Писнало ми е от болести, но не можеш да подминеш – постоянно боли. Тръгнах по доктори и хирурзите ме успокоиха 2-3 дена болница, рязане, шиене и готово. Само трябва да си купя накаква мрежа, конците, иглата и скалпела са по здравна каса. Като знам какви лекари остана тук, реших да почета в нета за хернията. Колкото повече четях, толкова повече се убеждавах, че не трябва да се оперирам. Сънувах, че са ми зашили въпросната мрежа не отпред , а отзад. Забравили са тавата с инструментите в корема. Отрязали са мъжкото ми достойнство и т.н…. Дядо ми си отиде от този свят с две хернии без операции. Беше си направил колан, но неговите не бяха ингвинални. Местенцето е такова, че с колани не става.

Една реклама на бельо ми отвори очите. Показваха дамски кюлоти с ластик и ликра придаваши друга визия на дебеланите. Бях правил опити да си шия нешо покобно с ластици, но все се получаваха прашки, които се врязваха нетърпимо по деликатните части. Обикаляйки най- евтиния пазар в София – женския за домати по левче, видях подобни гащи – бермуди. Бяха само дамски, мъжки не се предлагали. Помислих си, че с възрастта, пола няма значение и почнах да ги опипвам и меря върху дрехите. Бермудите бяха с дантели и жабо, розаво- бежови. Бяха скъпи за мен, но ги купих набързо. Хората наоколо ме заглеждаха и какво ли си викаха – дърт педал. Още вечерта ги обух, разтегнаха се така че стигнаха до зърната на гърдите ми. Огледах се в огледалото, изглеждах перверзно. Какво да се прави, здравето иска жертви. Братовчеда беше на гости и споделих за придобивката. Уж ми влезе в положението, а на другия ден, ухилен ми намига, прави ясен, неприличен жест с ръка и вика:
- С тях ли си ?

Срам не срам и сега съм с тях, независимо, че се растегнаха и вече стигат почти до раменете ми. Една мисъл ме гложди в последно време. Близките не знаят за бермудите. Както съм нефеляв, ако пукна някоя нощ и ме намерят обут с тях, какво ли ще си помислят? Затова реших да напиша този разказ – да не станат грешки !