автор: dedenze

- Осъждам Ви, на 10 дни обществно полезен труд и 450 кредита глоба за нарушаване закона за раждаемостта и майчинството, чл. 46 ал. 7, 9 и11 – съдията удари с традиционното чукче и закри заседанието.

Захари чупеше пръсти, обикаляше нервно наоколо и тихо питаше:
- Защо го направи Лори, нямаме толкова пари, как ще живеем сега. Не се чувствуваш по-добре, сега трябва и по психиатри да ходим. Откъде се появи този инстинкт, забравен повече от 300 години ?
- Не знам, аз исках само да го зърна, да разбера дали ще го позная, та той е нашето момче, Зари – хлипаше тя с мокро от сълзи лице.
- Явно не си добре, всички деца са наши. Сякаш не си била в час, когато тези неща се изучават подробно. Хората отрекоха прякото майчинство, по десетки причини. Ето, ние отглеждаме две прекрасни деца, независимо, че не сме техни, биологични родители. Даже не знаем на кого са реално и това е толкова хубаво за тях и обществото. Нима си забравила какво е “маймунска любов”и каква вреда нанася на децата. Още през 22 век е осмислено и осъзнато, трябва ли пак да се убеждаваме. В целия свят, семействата отглеждат “чужди” деца. Така се избягва субективната оценка и биологичната зависимост. Децата не се разглезват и по-бързо стават самостоятелни. За тях и за всички, това е по-добре.

- Разбирам, така е, но той е толкова красив, а беше тъжен. Знаеш, че хората са различни, може да не се грижат достатъчно за него. Може да не получава нужната обич и ласка - гласът на Лори плачеше.

Захари я прегърна нежно, обичаше тази жена в която древните инстинкти бушуваха със страшна сила. Знаеше, че няколко века са нищожно време за еволюционните процеси. Правото да получиш и да родиш дете, изискваше много труд и качества. Бременността я правеше още по – уязвима.

- Да си ходим Лори, децата ни чакат. Знам, че много ги обичаш и те ти отговарят със същото. Не бива да се притесняваш, хората станаха много по- отговорни и не се различават от нас. Сигурен съм, че нашия син е в добри ръце, няма повод за безспокойство. Знаеш, че законите са особено строги в това отношение, по- лесно е да станеш астронавт, отколкото родител. За да те убедя, ще ти кажа, че момчето което си видяла, когато камерата те е снимала, не е нашето. Затова и наказанието ти е по-малко.

- Как не е нашето ? Толкова време тайно проучвах къде е. Нима съм сгрешила? Ти виждал ли си го, знаеш ли къде е, говори !?
- Лори, Лори, знам само, че е най- красивото, умно и приказно създание на нашата, голяма любов. За него се грижат превъзходно и той се чувствува отлично. Ще стане велик човек.
Очите и светнаха, гордо се изправи, целуна Зари, притисна се в него и каза:
- Чувствувам, че е истина ! Да си вървим, по- бързо при децата !