автор: salza

и този кораб не достигна южни брегове
из северни морета се кръстосваха маршрутите му

над мачтите в началото все пак блестяха рой звезди, небе
а в тюрма спяха фато-морганични сънища
и спомени за бъдещето
сега ръката на компаса сочи само полюса суров завинаги
а другите посоки са заключени
и нейде там сред тъмните игли на дъждове и вечен сняг
го чакат тихи ледове – кристалносини истини.