Срещнах те обич прекрасна и нежна
видях те, сякаш излязла от сън...
Като богиня облечена в бяла одежда
вървиш, а след теб сякаш носи се звън.
Срещнах те обич искрена, чиста
видях те, в очите и грееше светла.
Дари ме с усмивка тъй светла, лъчиста
и обвърза ме с нея по-силно от клетва.
Стоя аз сега безмълвен, смирен,
отправил към Бога взор благодарен.
Благодаря му, че със усмивката бях надарен
и, че срещнах теб обич в тоз пролетен ден.