Непредвидено секва
безмоторния ход.
И облян в светлина и енергия
непредвидено стигаш
контролния брод,
а посреща те пълно безветрие.
По въже от мечти
се катериш по стръмния склон
неукрепнал пропадаш
и жлъзгаш се.
Трябват ти птичи криле,
но на сън
само птици родени летят
пред олтара.
И в звъна на оковите
призрачни
чуваш пак църковния звън
на гробаря.
Ти не искаш да си
оня, малкия.
Тоз, дето
паднал от свойта мечта
да заравят.
Н.Радев