Във мене още парят думите,
създадени за теб безмълвно във просъница.
Прошепнах ги и тръгнах -
ала не бяха само думи те,
изплували от тъмната безумица...
Погледнах те, но теб те нямаше,
макар че спящото ти тяло дишаше до мен...
След себе си оставих да викат думите,
които често те преследват във съня ти -
думите на нашето безвремие.