Живяла някога грозна жена
по-грозна дори от калта,
до късна нощ от сутринта
без мярка пиянствала тя.
Ръцете й като куки, краката - цял ще те стъпчат.
Пръстите - стоманени щипци, душата й - изгорена пустош.
Живеела на север - знам,
противното на Юга,
и само заради хорски срам
търпяла си съпруга.
Увлякла се тази жена
в един глупак известен
и пращала му писъмца
в горещострастна песен.
Снагата й като мегдан
и сгъната кат Пиза,
но да признаем със буфан
под шарената риза.
Дори не виждала и лъч
от слънчевото лято,
премятала се като в къч
за нов по-млад приятел.
Разгонена била жената
мъжът й - немощ съща,
и тръгнала към Словоблато
със поетична въдица.
Написала надве, натри
куплети за копнежност,
но нямало и грам във тях
от женственост и нежност.