Живота обяздила здраво
препуска напред, все напред
жената със име омайно
жената със дух на боец.
От мъжкия свят територия
тя иска да вземе, но с меч
във битки и с възглас “Виктория”
се втурва, за да стигне далеч.
Във вихъра неин попаднеш ли,
без дъх ще останеш и ти,
прекрачил веднъж тази граница
обсебен ще бъдеш, помни!
И въпреки цялото лустро
под бронята тупка сърце,
по-нежно от пролетно цвете,
по-невинно от сън на дете.