автор: _katerina_

Радхи трепереше цялата,като развълнуван лист от вятъра,когато в стаята влезе леля и.Махарани коленичи и докосна краката и с пръсти:
-Бог да ти дава дълъг живот лельо Рани!
-Стани мое дете.Къде се изгуби?Всички питат за теб,искат да ни потанцуваш.Защо трепериш така?
-Лельо случи се нещо-каза Радхи, а сърцето и щеше да се пръсне от вълнение.Искаше да извика на целия свят,че обича,но не можеше.
-Спри!-прекъсна я леля Рани.-Каквото и да е не искам да знам.Виждам,че не си щастлива с Анил,но ти сама си го избра.А и много момичета мечтаят за брак с Махараджа.Имаш всичко.Всички сме направени от една глина моето момиче.Така че съсредоточи се в семейството,мисля,че имаш достатъчно задължения.Щастието в семейството е критерий за пълноценен живот.А сега облечи още по-красиво сари и слез долу да ни потанцуваш!
Леля Рани беше отгледала Радхи и Радхи я чустваше и обичаше като родна майка.С кого ,ако не с майка си ще сподели своите тайни едно момиче.Но леля Рани беше по-различна.Постара се да уреди Радхи с успешен брак,а пък Радхи взе че се влюби в Анил и така всички бяха доволни и щастливи.Но никой не каза на Радхи,че хората се променят,че има разлика между привличане и любов.Че опаковката не винаги отговаря на съдържанието и че някой ден ще се чуства като употребена,захвърлена и ненужна вещ.
Но при мисълта за Джон Ейвъри, вълна от неземно щастие заля тялото и.Тя беше влюбена и любовта, и беше споделена за първи път.За първи път като че ли се изкачи на седмото небе,близо до Бог,въпреки ,че извърши грях.
Извади синьо чоли,цялото обшито със сребърни нишки и украсено с перли,облече синя пола с лотосови цветчета.Наметна воалено синьо-зелено сари,обшито също със сребърни нишки и среса кобалтовите си коси.Там ,където се разделяха косите и на челото,постави накит от скъпоценни камъни.На врата си закачи колие от ковано сребро и изумруди.Освежи лицето си и така в целия си блясък искаше още повече да покори сърцето на любимия.
Махарани влезе в салона като богиня.Близки и приятели се възхищаваха на красотата и ,обсипваха я с ласкави думи и я молеха да попее и да потанцува.
Радхи отиде при музикантите,прошепна им нещо и се отправи към средата на салона.
В очите и вече танцуваха розови пламъчета.
Табла, байа,дамару и тамбура зазвучаха и започнаха да рисуват фона на една прекрасна картина-картината на любовта.
Радхи започна да се движи в ритъма на музиката ,всяка част от тялото и се движеше и изразяваше нейното превъзбудено състояние.Ръцете и се движеха плавно и грациозно, всяко пръстче се поклащаше в ритъма на танца.Коприненото и коремче потреперваше, а обаятелните и бедра се извиваха като лиани.Цялото и тяло трептеше в унисон с музиката.Този танц бе като нежното пърхане на пеперуда, като милувка на топъл Зефир, като ромон на бистър ручей и звука от арфата на влюбено сърце .
Във въздуха се понесе и ангелския глас на Махарани:
"Влюбена аз трябва да живея,
мислите си как да овладея?
Не се боя аз вече от света,
защото съм обичана жена.
Не е лесно да си влюбен,
но какво е любовта?
Щом душата ми гори
ад или рай е това..."
Радхи пееше и танцуваше, сякаш ангел небесен беше слязъл на Земята, а Джон Ейвъри стоеше в един ъгъл онемял и очите му изгаряха от щастие.Безброй звезди блещукаха в тях и разливаха топлина.Гледаше прелестното лице на Радхи , сияещо по-силно от безброй луни, украсено с усмивка от чиста любов и носещо се като грациозен лебед, а звънчетата на краката и нежно звъняха.
И двамата знаеха,че най-добрата съюзница е усмивката,най-мощната сила вярата,че все пак могат да си откраднат миг щастие;най-стимулиращия дар-надеждата за общо бъдеще ,а единствената реалност бе любовта...