автор: afrika

-Дъгата ще стане с ясни очертания,а мисълта ми ще се размие и постепенно ще се разпадне на малки капчици.
-Искаш ли да те облея с хладно изтрезняващата истина от тази мълчаливо трепереща вечер?
-Листата кога са покафенели?Нима аз съм се заблуждавала за тези последни дни,или знаех ,че ще стане така?
-Да ,в очакването мина и моментът ,в който трябваше да осъзнаеш ,че те вече падат.
-А как ще свърши всичко останало,ще има ли още...
Понякога ми се иска да запърхам и да отмина този свят,мъчителен шум от беснеене ме ядосва и ме връща.“Не искам да се върна - каза ми Янис веднъж - ,искам да съм там,да се стопя и да се замоля на себе си да ми хареса,не искам да подреждам думите,искам да слепна с меденото ухание на есенните повеи.Ще заметеш ли моите юмручени надежди,стиснал съм ги отдавна,започнаха да загниват.Не им позволявай да свършат с мен като с тези.Тези нахлстващи сребристи отблясъци на „всичко можеше да е различно“.Не ме запечатвай в рамката на твоята самота,не ми слагай катинар на желанието да се освободя и да се слея с разкоша.Не ми казвай,че плачеш ,това е само игра.Ще погледаме безкрая на мислите си и няма да си кажем...Няма да погледнем близкия прозорец и да видим ледените цветя.Там ще ми е добре,ще се наложи да съм храбър,но ще го преодолея,започни да ме викаш,така по-трудно ще усетиш ,че вече ме няма,не бягай от моята същност,не се тревожи.“

И ето ,че капките станаха вече.Само дъга с ясни очертания,толкова ли е просто,така ли падат листата...Не,няма ледени цветя,ще остане есен,няма да подреждам думите,само ще изкрещя,ще викам докато изгоня блещукащите мисли за „всичко можеше да е различно“.Застанах до прозореца и видях...листата вече не падат,заметох последните мисли и ги хвърлих при юмручените му надежди.Погледнах отново дъгата – започна да помътнява.Сутринта се промъква между пръстите ми и кафеникавата мека завивка на Янис.Падаха трохите и се удряха по капака,разпръскваха се и намираха своето място до него.Там му е добре,може би вече не е храбър,може би това е разкошът.Аз още го викам...
И ето падна последният дъжд ,уморена от толкова много листа,заспа есента.Аз още го викам...