автор: abonat

Кога ще дойде парното, кога...
От студ проскърцва старото Хитачи,
и вледенена, гъста кръв се влачи
из моите измръзнали крака.

Кога ще дойде парното, кога...
В прозореца ми дядо Мраз наднича,
пръхти доволно, дитирамби срича
и с поглед вкочанява ми гърба.

Кога ще дойде парното, кога...
Умът в летаргия унило дреме,
забравил философските дилеми,
в очакване на топли времена.

Кога ще дойде парното, кога...
Изнизва се банално този мой ден,
с надеждата, че парното ще дойде,
ще дойде някога, но не сега.