автор: mini4ka

Уморих се от бирени бутилки да ти правя витражи,
Да ти пера ризите все с последните си сълзи,
Да вярвам, че любовта винаги е прокажена,
И да трябва да броя непременно до три.

Уморих се да те търся сред хаоса от снощни грешки,
Да заспиваш неизменно от лявата ми страна.
(Не, да подпираш небето не е никак тежко,
Тежко е да подпираш подобие на душа).

Уморих се в дома ни задължително да е топло
(и да лъжа, че това се нарича топлина).
Уморих се ужасно, чуваш ли? Но просто не мога
Да си тръгна оттук. За да не свърши света…