автор: ivliter

Обичах правдата
и мразех да ме лъжат.
Сега съм безразличен.

Приличах на пчела
прелитаща от цвят на цвят
в лудешкото безгрижие на младостта си -
целувах и не исках
с любов да ми отвръщат -
щастлив бях с дните си напред.
Днес друго ме вълнува:
да имам време да поскитам в планината
и там на някоя ливада,
перце от детството си да намеря
по чудо някакво от вятър не отнесено;
да срещна оцелял
един-едничък бивол,
и той да набоде с рогата си
това, което ме тревожи.