автор: Atavism

Концентрирах се в чашата кафе на масата
търсейки бъдещето си в утайките на нищото,
далеч от тук и шуртящата вода...
Тя бе започнала да мие чиниите.
Блазя им... Къпе ги Бриан.
Слънцето погледна през прозореца за сбогом
и се усмихна с дъга в мехурчетата
галени от дима на цигарата,
в която тлееха билките на нашето спокойствие.
В онази моя тъмно синя риза, като нощ,
Бри ласкаеше с пяна винените чаши
и мехурчета сапун западаха като звезди
от ръцете й, пукайки се в любопитните мустаци.
Котката изтръгваше в краката й блажено
Ммърр от всяка своя фибра,
там на пода, долу при пастелите и скицника.
А те желаят да се слеят с нея, да попият в нови цветове
в краката й, босите, по плочките,
които блъскаха се топлината да попият...
Откъде владееш старите магии, мила ми Бриан,
че така опиващо откъсна ме от себе си.