автор: Blaze

За тебе бих написал стихове,
като за всяка друга, може би.
Но никога не казвай никога!
..ама сега, щом искаш, го кажи!

Че никога не ще обичаш повече!..
Че няма те - че си избягала.
За да те връщам с думи, даже повести,
Но нищо, че сърцето ми ме стягало.

А всяка дума е от дълбините му.
Дали не е повърхността?
Щом пъти преобръщаха го дните ми,
защо да го въртиш и ти сега?

Но ето - думите ми губят смисъл,
ако не ги усетиш миг поне.
Стиховете си - за теб написах.
За тебе!.. лунно-слънчево дете.