автор: ASTERI

Дочаква утрото и жадно пие от слънцето
с устремена нагоре, прегоряла от пусто душа.
Събужда тихото от очите си и го оставя да бяга,
след една невъзможна за сбъдване, но все пак – мечта,
и да събира парченца от сини зюмбюли и розови изгреви,
от дълбока река и каѝк, който целува двата ѝ бряга,
от зелена гора и от жълти дъждовници–
в калейдоскоп... който винаги пада.