 |  Измамно боли красотата на формите,
пълни с празен мираж, тъй далече от къщите.
Когато кръжим по пустинните орбити,
всеки мах на крило, всяка стъпка е връщане.
Не знаем къде и кога ще замръкваме,
нито ден ли е днес, нито утре ще съмне ли.
С дълбоки игли си пришиваме кръпките,
в плитък пясък, до кръв и до гуша затънали.
И търсим любов посред сринати камъни,
дълго, колкото сън, кратко, колкото раждане.
Такъв ни е пътят към живите храмове,
дето сянка на Бог от предците е вграждана
Публикувано от Alfa_c на 20.10.2010 @ 13:03:35
| Рейтинг за текстСредна оценка: 5
Оценки: 17
 Отдели време и гласувай за текста.Ти си Анонимен.
Регистрирай се
и гласувай. |
| "Пилигрими" | Вход | 18 коментара (56 мнения) | Търсене в дискусия | | Коментарите са на публикуващия ги. Ние не сме отговорни за тяхното съдържание. |
Re: Пилигрими
от Musketar на 20.10.2010 @ 16:24:24
(Профил | Изпрати бележка) | !!!
Това е, обаче до последните 2 реда. Този финал става, но не е Той. Пак ще чета... |
Re: Пилигрими
от krasavitsa на 20.10.2010 @ 16:51:09
(Профил | Изпрати бележка) | еееее, поздравления, мускетар, доживях...
Откога чакам да видя как се критикувате във вашия кръг. :))
Предпазливо го даваш, я по-смело - да не го почна аз, че хич не си поплювам, нали ме знаете... :)))) |
]
Re: Пилигрими
от Musketar на 20.10.2010 @ 17:06:02
(Профил | Изпрати бележка) | | Яяяя, мерудията на манджата се появи! Не знам да има регистриран кръг, но поне за някои хора виждам един малко по-добър и конструктивен дух. Доста празничък ще да е животът ти, щом си го запълваш с дебнене кой кога кого и защо! Та, за да съкратиш огромната празнина, тичкай до магазина, купи си въже и сапун и се обеси! В това е шансът ти поне посмъртно да добиеш цвят - син, в дадения случай:)))))) |
]
Re: Пилигрими
от krasavitsa на 20.10.2010 @ 17:29:26
(Профил | Изпрати бележка) | Аз говоря за литература, не за манджи, Musketar.
Та докато съм на темата, прати тези, дето пишат петици и пишат "избрано", да прочетат на misan4o сонетните венци. Дано разберат кое е за "избрано". :))) |
]
Re: Пилигрими
от Musketar на 20.10.2010 @ 17:50:02
(Профил | Изпрати бележка) | | Ти, както винаги, не знаеш за какво точно говориш. До последните 2 реда стихото е за десятка. Така че петицата се пише с чисто сърце. Както казва Айнщайн, плащат ми за онова, което знам, а не за онова, което не знам. Та и оценките са за това, което е направено, а не за онова, което не е. Не че имат някакво значение, но ако беше както ти разсъждаваш, още нямаше да си напуснала началното образование. Но има надежда, има... - поне си започнала да четеш качествени автори, току-виж понаучиш нещо... надеждата умира последна. Все пак въжето е добра алтернатива - хайде, вечер да ти е... |
]
Re: Пилигрими
от krasavitsa на 20.10.2010 @ 18:07:04
(Профил | Изпрати бележка) | | Та какво им е на последните два реда? Че не разбрах... |
]
Re: Пилигрими
от papacot (plamen_bochev@abv.bg) на 20.10.2010 @ 18:40:07
(Профил | Изпрати бележка) http://plamenbochev.blogspot.com/ | Кръстьо, ще се опитам накратко да обясня какво съм вложил във финала. Съвсем друга работа е как и доколко успешно съм го направил. :)))
Тръгнах от идеята за жертвоприношението при градеж. Вграждането на сянка. Но в този случай за здравината на храма (земния "Божи дом") не е жертван човек, а самият Бог. И после въпросът - а дали тези "живи храмове" не са телата ни? С вградената от предците ни Божия сянка...
:)
|
]
Re: Пилигрими
от secret_rose (secret_rose_@abv.bg) на 20.10.2010 @ 18:46:26
(Профил | Изпрати бележка) http://www.facebook.com/IzvezaniDushi | Много правилен подход, Папа (извинете че се намесвам)
може да се променят последните две редчета но смислово нека остане, защото е точно както си го обяснил тук - имаме жив храм в сърцето - Табернакъл, но за да поеме божественото присъствие е нужно да бъдат заличени сегашните му обитатели - аза, бога му-висшия аз и прочее чудовищенца дето дишат сега там. Човека сам си е бог... в този смисъл, и няма много общос истинния Бог.
Идеята ти може би носи различен заряд но резонира с моята.
Дано не съм била досадна. Стиха е завършен. |
]
]
Re: Пилигрими
от Musketar на 20.10.2010 @ 19:02:51
(Профил | Изпрати бележка) | | Не, не нямах предвид идеята. Изведнъж се изсушава и леко пада. Дръж го така - и го мисли отвреме-навреме. И аз го мислих, но за момента нямам предложения. С някакъв нюанс трябва да се "разиграе", защото дотам текстът диша и нещо в органиката ми се губи накрая... да кажем, че става някак описателно. Така ми се струва... но ти си авторът, ти ще си усетиш дали е така... И мен ме хвърли в тъча, щото вече не знам колко пъти го четох, за себе си съм убеден, че нещо се изплъзва, а дори още не мога да го формулирам смислено. Но проблемът не е в идеята - в нещо съвсем дребно е, мамка му...Дай ми време, като си изясня нещата, ще ти се обадя. |
]
Re: Пилигрими
от papacot (plamen_bochev@abv.bg) на 20.10.2010 @ 19:28:14
(Профил | Изпрати бележка) http://plamenbochev.blogspot.com/ | Предполагам, че те разбрах. Пада тонусът, експресията затихва в импресия и губи от силата си. Ярките цветове стават пастелни и като че ли посивяват...Може би това идва от липсата на глагол(?).
Ако взема да търся под вола теле, бих казал, че последните два стиха са донякъде в гамата на първите два... Но... само донякъде... :) А и не е нужно. :)
Ще се мисли... :)
Благодаря ти много!
|
]
Re: Пилигрими
от _katerina_ (lili_ket@abv.bg) на 20.10.2010 @ 19:25:18
(Профил | Изпрати бележка) | Поздрав за стиха и от мен!Вече пет пъти го прочетох и във фейсбук също:)
Хубава вечер! |
]
Re: Пилигрими
от mariq-desislava на 20.10.2010 @ 19:42:33
(Профил | Изпрати бележка) | | Абе, на мен ли така ми се струва или наистина звучиш абстрактно?:) |
]
Re: Пилигрими
от roza1 на 20.10.2010 @ 20:05:45
(Профил | Изпрати бележка) | всеки мах на крило, всяка стъпка е връщане.
Самота, носталгия...
много дълбоко шиеш!
Поздрави!:) |
]
Re: Пилигрими
от vladun (valdividenov@abv.bg) на 20.10.2010 @ 20:05:45
(Профил | Изпрати бележка) | Хубаво е стихотворението. За да заспи финалът трябва точно да определиш какъв е пътят - стръмен, труден, отвесен, кървав, вечен или какъвто ти решиш. Вероятно Мускетар е смутен от думата "такъв", която не носи информация.
Поздрави, Пламене! |
Re: Пилигрими
от secret_rose (secret_rose_@abv.bg) на 20.10.2010 @ 20:14:51
(Профил | Изпрати бележка) http://www.facebook.com/IzvezaniDushi | Хайде пак ще се набутамс коментар, дано не ме пометете вече :))
Моето мнение за малкото несъответствие е в думата "вграждана" - тя някак подхлъзва финала.
Ето как го виждам аз да е силно - първо оригинала и после предложението ми:
И търсим любов посред сринати камъни,
дълго, колкото сън, кратко, колкото раждане.
Такъв ни е пътят към живите храмове,
дето сянка на Бог от предците е вграждана
...
И търсим любов посред сринати камъни.
Дълго, колкото сън. Кратко, колкото вграждане.
И такъв ни е пътят към живите храмове..
дето сянка на Бог от предците се ражда.
Предложение само, не е задължително да върши работа, но... тишината след последната дума на мен трябва да ми крещи... |
]
Re: Пилигрими
от papacot (plamen_bochev@abv.bg) на 20.10.2010 @ 20:35:29
(Профил | Изпрати бележка) http://plamenbochev.blogspot.com/ | Така, според мен, определено звучи по-силно!
Ще ми трябва време да го възприема, щото смисълът малко се променя, но май е за добро. :)
А какво ще кажеш, ако и думата "такъв" се смени? Това, което предложи Владо. И аз мисля, че трябва да се смени. |
]
Re: Пилигрими
от secret_rose (secret_rose_@abv.bg) на 20.10.2010 @ 20:46:36
(Профил | Изпрати бележка) http://www.facebook.com/IzvezaniDushi | "И такъв ни е пътят към живите храмове..
дето сянка на Бог от предците се ражда."
И поемаме пътят към живите храмове
дето сянка на Бог от предците се ражда.
Смисълът се променя почти незабележимо малко, а моят смисъл който споменах в другия ми коментар си остава същия - в нашия микрокосмос се съдържа информация за всичките ни инкарнации, за всичките ни животи, които реално са ни предци, защото макар че те сме ние, това са били съвсем различни личности.
И ние и те сме все в същото небе, все същата земя - висшия ни Аз, нашия личен бог.
Еее, станах лектор :))) извини ме.
|
]
]
Re: Пилигрими
от secret_rose (secret_rose_@abv.bg) на 20.10.2010 @ 21:00:52
(Профил | Изпрати бележка) http://www.facebook.com/IzvezaniDushi | Ние сами не помним, информацията която се пази не е памет, извънличностна е... но именно тя е онова, което наричаме карма.
И човешката форма, колкото и несъвършенна да е, е единствената платформа, върху която може да бъде построен новият небесен човек, Другият, или - храма Табернакъл, който сме изгубили...
Но понеже именно не помним, ние не тръгваме към спасението а поемаме назад, по пътя на предците ни (предишните ни прераждания) в които е вграден личностния ни Бог. И пак в 1 клас - кръговрата живот и смърт.
Стиха ти просто е блестящ... и без разните му поправки. Идеята е вечна. |
]
]
]
Re: Пилигрими
от Srqda (sredina@abv.bg) на 21.10.2010 @ 00:28:58
(Профил | Изпрати бележка) | Много е силно. Вторият стих на последния куплет ме развесели, а с третия и четвъртия, ако позволиш, няма да се съглася - по идеологически причини ;).
Поздравления!!!
|
]
Re: Пилигрими
от Musketar на 21.10.2010 @ 01:09:13
(Профил | Изпрати бележка) | Майко мила, яко сте се развихрили! Ми да се изокам и аз на целия бардак отгоре, пък ако питаш мен, най-добре ни запсувай и ни наритай.
Та последния куплет го виждам така:
И търсим любов посред сринати камъни,
кратко, колкото сън, дълго, колкото жажда.
И вървим подир нея към живите храмове,
дето сянка на Бог е вградена... И вгражда.
Вариантът на Елимакс е много интересен и хубаво написан, но според мен къща е за предпочитане пред църква. Къщата е интимно, лично пространство, църквата ни препраща към помпозно-религиозното и от тези 2 различни предпоставки надолу следват различни случвания. Долових, че държите да пишете от някаква определена религиозно-светогледна позиция, така че вие си знаете.
Иначе чисто текстуално, на мен са ми интересни твоите къде по явни, къде по-дискректни противопоставки, върху които е организиран стиха ти - мах на крило срещу стъпка, днес ли е, утре ли е, плитко - до гуша затънал, дълго-кратко... Това всъщност ми се губи в края, където освен "такъв" и "предци", струва ми се, няма чий да го търси.
Но... най-добре наистина ни запсувай - и просто си пиши текстовете. А от дадения акъл, вземай само онова, което ти "зазвучава" не логически, а интуитивно вярно, както се случи тогава с моите Цигани, за което още съм ти благодарен! |
]
Re: Пилигрими
от Limonka (danist@abv.bg) на 21.10.2010 @ 01:27:12
(Профил | Изпрати бележка) http://danist.blog.bg | На мен стихотворението много ми хареса, но тъй като тук се заформи нещо като нова игра - дай предложение за по-добър финал, нека да се включа и аз :)
И търсим любов посред сринати замъци,
кратко колкото сън, дълго колкото раждане.
Убийствен е пътят към живите храмове,
дето сянка на Бог от предците е вграждана |
]
Re: Пилигрими
от wingstofly на 21.10.2010 @ 07:39:14
(Профил | Изпрати бележка) http://wingsto.wordpress.com/ | Я и аз да се набутам между шамарите:) Стихът, според мен е страхотен, до "от предците е вграждана". Така, както аз го прочетох, тези предци, които са вградили ми изкочиха от нищото и до голяма степен лишиха от живот предишните описания. Според абсолютно неангажиращото ми с нищо мнение, последният ред, за да е логически завършек на стихотворението, трябва да свършва с: дето сянката на Бог.... вграждаМЕ (многоточията ги оставям на автора, ако се заинтересува от предложението:)
п.п. дори можеш да оставиш предците, просто да стане:
дето сянка на Бог и предците си вграждаме
Поздрави, Папа, винаги е удоволствие да те чета! |
]
Re: Пилигрими
от zebaitel на 21.10.2010 @ 10:59:55
(Профил | Изпрати бележка) | | На мен лично предложението на Уитгстуфлай ми допада най-много, но ти си този, който ще реши, Папакот! Поздрави за стиха! |
]
Re: Пилигрими
от CheGuevara (rujavasileva@hotmail.com) на 23.10.2010 @ 16:06:57
(Профил | Изпрати бележка) http://www.Condor46.blog.bg | | Мъдро стихотворение!..харесах го такова,каквото си ни го поднесъл!...А корекциите ти сам ще си направиш,когато стихът отлежи в и главата ти, и на листа!!!Поздрави-Ружа/ЧЕ |
]
Re: Пилигрими
от gitchka_gramatikova на 24.10.2010 @ 00:02:25
(Профил | Изпрати бележка) | Аз също държа на последните два реда, Кот. Те са амалгамата на текста - и който не го вижда, си е негов проблем.
Склонна съм обаче да се съглася с Влади и ако се налага нещо да пипнеш, то е да намериш друго, по-силно прилагателно на "пътят", за да не спада финалът. Той може да е "дълъг" или "трънлив" или нещо подобно. Те ще си намериш точната дума.
И още нещо, Кот. Осланяй се на вътрешния се усет, той няма да те подведе. |
]
Re: Пилигрими
от angar на 25.10.2010 @ 09:12:00
(Профил | Изпрати бележка) http://angelchortov.hit.bg | "Какво им става на критиците -
наричат "нищото" поезия и спорят върхо нея!"
В ролята на "критиците" тука са хулитерите, които с такъв възторг хвалят това стихотворение, което макар да има вид на поезия, е нищо, защото е безсъдържателно.
"Измамно боли красотата на формите,
пълни с празен мираж, тъй далече от къщите.
Когато кръжим по пустинните орбити,
всеки мах на крило, всяка стъпка е връщане."
Нима има нещо в този куплет, освен празни думи? И в двете изречения нищо не е казано, или не е вярно, или нямат смисъл. Пък и във следващите два куплета е почти същото.
|
] |  |
Начало
ХуЛитери
ХуЛитери:
Нов: 
Днес: 0
Вчера: 0
Общо: 14143
Онлайн са:
Анонимни: 764
ХуЛитери: 4
Всичко: 768
Онлайн сега:
