автор: vesan

По небето парцаливи,
мътни облаци се влачат,
и над блоковете сиви
със студени сълзи плачат.

От ръждясали витрини
на балкони остъклени,
от изгнили ламарини
пъплят вадички червени

по олющени фасади.
А дъждът студен вали.
Под водата във засада
дебнат - хора и коли -

шахти, пълни със боклуци.
Върху мокри тротоари
от пробитите олуци
капе. В кестените стари

хладен вятър тъжно плаче,
а от локвите се взират
в закъснели минувачи
жълти лампи. И не спира

уморено да вали
над изстиналия град,
и не спира да боли
свития в гърдите хлад.