автор: maistora

Сред стара букова гора
в една планинска пещера
далеч от хорска суета
живеел тихо в самота,
в телесни пости, студ и глад
един отшелник чудноват.
Прочул се той като знахар,
пророк, лечител и билкар -
лекувал болни без пари
не вземал и храна дори
и славата презирал той –
жадувал само за покой.
От своя каменен олтар
измолвал чудотворен цяр:
за всяка болест имал лек
чудатия свещен човек.
и само Господ бил другар
на свeтия отшелник стар.

- - - - - - - - - - - - - - - - - -

Пристигнал тайно там един
роднина, негов братов син
чирак да е при чичо си
(така легендата гласи)
ала баща му разгневен
дошъл на следващия ден.
Лука му трябвал за пастир…
След спор със брат си най-подир
сина си към дома повел,
но Бог при себе си го взел-
(по пътя клъвва го змия…)
Сега на святата земя
прегърнат от брези, букак
параклис свети – няма мрак.
Зове се той “Свети Лука”,
защото Бог реши така.



Предадох легендата (според информацията, с която разполагам) максимално кратко и точно. "Пещерата" е по-известна като "провиралката" и още по-известна като "Гроба на Свети Йоан Рилски - Чудотворец". (Има поверие, че който успее да се провре през нея, е праведен, а ако е грешник - скалите го затискат). В нея Свети Йоан е живял като отшелник. Това свято място се намира на около 5 км над Рилския манастир и там на "Молитвената скала" (това е "каменният олтар") се сбъдват желанията (Матей 7:7). Твърдя това и от личен опит.
На 1,5 км по-надолу се намира параклис, (построен през 1799г.) носещ името на Свети Апостол Евангелист Лука. Точно на това място бил ухапан от змия дванадесетгодишния Лука от с. Скрино, братов син на Св. Йоан... До него е едно от първите килийни училища в България, където е учителствал Неофит Рилски.

Мисля, че племенникът не бил канонизиран.