автор: Melpomeni

снощи на двора под старата череша
седнах залюлях се на въжената люлка
откъснах си три малки жълти листа
ще правя хербарии от заминали дни
небето е изписан таван от ръждиви на половина
ароматни листа ограждащи спокойната равнина
и нежно приспиващи дунавските води
тревата зелена подложка за ашладисване
на червени и бели божури запазващи спомена
за целунати набързо устни в ранното утро
и пак ще запея песен не позната
на далечен и забравен отдавна език
толкова стар като ъгълче хартиено
подпиращо пожълтяла снимка в прашен албум
а незапечатаните кадри се зареждат
в съзнанието ми изпълнени със зрели череши
на колене в червен отел и мискет
от ранина да пия от ръцете ти сладка шира
по пладне да опивам от устните ти горчив пелин
по вечера да ме храниш със сладки орехи
да бяга слънчево зайче от моите в твоите очи
да ме люлееш силно на въжената люлка
подпрял се на старата череша