автор: liulina

Л итва сякаш в друг свят душата,
Ю рва се по урвите нататък,
Б ог дарява я със светлина чудата,
О ставя и неземен отпечатък
В живота твърде, твърде кратък.

М огила, а на нея спрял сноп от лъчи,
Ъ глите им образуват призма,
Д уша човешка в средата им стои,
Р азказва за своите пътечки
О бръща броеница и реди,
С ъбраните по пътя и скрижали,
Т ворец е той на миналите дни …

И зстрадана пречупена през хиляди очи,
С труй като премъдра мисъл в душата,
Т вори тя книга от отминалите дни,
И зстрагва с болка своята поръка,
Н е е най-искана, но най-добре стой,
А леният и отпечатък на съдбата.

П оследва истината своя път,
Р аздаде по комат на пътниците си,
А те все недоволни от подялбата,
В иждаха я прекалено субективно,
Д ържаха я като куче вързана,
А тя бе вярна на единството.

Д елата ни строят несъществуващото,
О бразуват в него проектирани светове,
Б лижния си щом нахраним е вълнуващо,
Р адост щом носим в кладенчето за другите,
О бърнем ли светлината си навън,
Д оближим ли душата си до бога,
Е лементите на живота ще са огън,
Т ворецът на изначалното и на бъдното владетел,
Е стествено ще сложи своето начало,
Л юбов, Мъдрост, Истина, Правда и Добродетел!