автор: enitas

Забрави ли ме вече, обич моя?
Животът твой, дали се промени?
Отрече се от мен и от простора
и в златната си клетка се покри.

Забрави ли смехът ми и покоя
на топлите ми, ласкави очи?
Най-нежната прегръдка, моята,
отхвърли я, с какво я замени?

А, себе си забрави ли, онази,
която пълна бе с живот?
Тъй страстна, толкоз истинска
и до безкрайност бе - самата Ти!

И нежните ми ласки ли забрави?
Несекващата жажда подир тях.
За тях ти дълго бе копняла
и дълго, дълго пиеше, без срам!

Ала човека в мен защо забрави?
Приятел имаше един.
За теб той всичко свое даде.
Сега умира бавно, ден след ден.

Забрави ли ме вече, обич моя?
Забрави ли онез слова?
За мене писани, по мен изплакани,
нима било е всичко ... суета?!