автор: Blaze

Ах, този тъжен и леден Октомври!
Кой го допусна в сегашната есен?
Минал през дрехи от кожи на кобри
достига сърцето ми с някаква песен,

която отдавна не си бях припомнял.
Нито бях слушал в началото, в края..
Изсипва ми дъжд със шепи огромни.
Не знае ли как аз за слънце мечтая?

За слънце -
А просто две нежни очи
да се вгледат във мен
и останат..
Но с теб.
Само с теб.
За секунда дори,
бих забравил
за всичките рани.

Но зная -
не ще ме погледнат те двете.
Октомври е месец на тъжни поети.

Blaze