автор: dimich

Колко тиха дойде Есента ! Дойде неусетно с тръпчив вкус на зрели орехи и лепкавата нега на ароматно кехлибарено грозде . С поглед ясен и дълбок се вторачи ...
Есента дъхти на сандалово дърво и на канела ... Сякаш е екзотичен източен сладкиш , поднесен на тепсията на времето .
Тя захвърли изтритите си от лятното скитане избелели еспадрили и се вмъкна като стара любовница в душата ни ...
А колко шарена била душата на есента ! Колко разпиляна е мисълта и ! Гърдите на Есента стърчат като кървавочервени нарове сред пожълтялата и снага ...
Къде е Любимият на Есента ?
Колко неразгадана нежност , колко несподелена любов пред вратите на зимното безцветие !? Злато , охра , оранж , цинобър , гарнирани с карминени отсенки , и всичко е увито като подарък в есенни сребърни паяжини !?
Из изстъкления въздух летят одрипавели листа , вместо птичета ...
Колко кротка е Есента !? Кой би казал кога идва и си отива ?
А есенното чувство остава ...