автор: joanna_vas

Очите ми са бряг
на който се целуват нощем птиците!
Вълните като впряг
задвижват с бяла пяна водениците!

Омесения хляб
дали ще може да засити гладните?!
Света заспива сляп
и не разбира Любовта на бедните!

Ръцете ми са сал,
на който са се струпали Надеждите!
Часовника е спрял,
а над очите ми се гърчат веждите!

Дъждът е превалял,
Дъгата в тъмното нанизва облаците!
Мигът е отмалял,
а в цветовете му се къпят просяците!

Луната изтъня
и ... Утрото почука на прозорците!
Ще има Светлина
и пак ще се надпяваме с капчуците!