И някой ден така ще му тежат клепачите,
че ще тъмнее и пред моя поглед дълго.
Ще е направил вече тази трудна крачка
кървяща с отпечатък от отвъдно.
И някой ден, несътворила нищо смислено
ще го потърся в други, за да се намеря.
Без крясъци, без облекчително увисване
от режещия ръб на своята истерия.
И някой ден (дано не идва скоро, Господи)
ще прилаская нещо неродено, незаченато
и дълго ще се взирам в осълзения прозорец,
проклинаща ненужни богове, от ум лишени.