автор: osi4kata

Понякога
(само понякога)
ми идва
да накажа
несправедливите
и да утеша нещастните.
Тогава чувствам Бог
във себе си.
Но се възпирам,
защото нямам право
да съм Той,
защото нямам право
да ги съдя
или да дам надежда на обречени,

защото съм троха от хляба,
със който Бог се забавлява,
защото съм светулка слаба
във ореола Му. Тогава,

когато Бог е в мен, аз плача...
За Жертвата и за Палача.
И през очите ми изтича
желанието на наказвам...
Желанието да обичам
се стича в бялата ми пазва...

Понякога...