автор: aldan

Тъй и тъй всички станаха някакви специалисти, като гледам, май време е и аз да стана. Пробвах да стана специалист в няколко сфери, но накрая просто останах с впечатления, които смятам, мога да споделя с вас.
PR -- ПиАр-ите са изцяло неграмотни хора, чиято мисъл често изпада в колизия. Основната им задача е измислянето на завоалиран начин да обяснят на народонаселението, че е хубаво да си плащат данъците. Най-сериозните ПиАр-и са по-често познати като "съдя-изпълнител" и работят за измамни учреждения като банки, държавни институции и тъй нататък. Приеха ме на работа като ПиАр в храма на изкуството, който всъщност е единственото място във Вулгария, което може да те научи на талант. ЗИФТАН, разбира се. Писах там, писах някакви работи. По десет пъти преглеждах дали съвсем случайно не съм объркал някой словоред, дали в бързината не съм сложил ченгелчето на "и-кратко", проверявах запетаи, проверявах всичко, което можеше да се провери. Неведнъж преписвах по няколко пъти, докато пред мен не се събираха по четири варианта, за да занеса най-прилежния на декана Йод А (натурален японец, с дръпнати очички). Стараех се, един вид. Бързо бях уволнен. Йод А и антуражът му изразиха всеобщото мнение, че е написано грамотно. Това била причината за уволнението.

Не успях да стана ПиАр. Не приеха нивото ми на грамотност.

Маркетинг специалист -- дадоха ми едно шише, донякъде пълно с вода и без етикет. Казаха ми да измисля най-атрактивния начин, който да подтикне хората към неправилната мисъл, че водата от чешмата е заразна, вредна и води до трайни увреждания на централната нервна система най-често, по-рядко на периферната такава. Издрасках седемдесет и четири страници, в които изградих трайна маркетингова концепция, която на всичкото отгоре не излизаше прекалено скъпо. Писах, че водата съдържа варовик, свободно плуващи глисти и други боклуци, които, попадайки в тялото на човек, лесно могат да го приковат на легло. Кампанията включваше радио реклама, билборди, предплатени публикации в седем от водещите вестници и тъй нататък. Не одобриха решението ми, понеже не отговаряло на истината. Дълго седях, чудих се как да продам водата по-скъпо от другите. След кратки консултации с Андрей Слабаков и Ингмар Бергман, тримата взехме решение, което май е удачно. Етикетът щеше да продава водата. "Вода от Господа" се казваше второто решение. Два лева и петдесет стотинки за половин литър. След нов труд, вече 104 страници, отново бях отрязан, в следствие на това и уволнен. Единственото, което ми каза шефа беше: "Такава вода вече има и е по-евтина. Продава се в манастирите и носи марката "Светена". Уволнен си.". Разочаровах се. Дълго не знаех как така някой е измислил такава лъжа, която се харчи добре.

В маркетинга има пари, но и там се провалих.

Журналист -- детската ми мечта. Подадох автобиографията си, както и няколко материала, писани преди време. Оставих ги на портиера. Бях отписал тази си мечта, докато един ден телефонът ми не звънна. Аз го чух да звъни някак...международному, обаче то беше градско. Столично, пардон. Вдигнах. Беше шефа на вестник Капиталист. Покани ме на интервю с главния редактор. Преди интервюто много се притеснявах. Исках на първо време да помагам в редакцията, а когато понатрупам известен опит, да почна да репортьорствам малки статии. Много малки. Така да се каже, невзрачни за начало. След това да пиша по-големи. После анализи, а когато поостарея малко, най-сетне да ми дадат седмичната колонка. Представяте ли си? Моя колонка във вестника!!! Бързо овладях емоциите си. В крайна сметка, аз отивам, за да помагам в редакцията като начало. Тук нещата се преобърнаха на сто и осемдесет. След интервюто нямаше по-щастлив човек от мен. Били харесали нещата, които им дадох, за това, момент да избърша сълзата в лявото ми око, ДАДОХА МИ СЕДМИЧНА СТАТИЯ!!! Тоест, дадоха ми да подготвям най-важната (според мен) статия. Анализът на седмицата. Още от пръв поглед ме харесаха. Знаех, че нещата могат да се наредят. Понеже еуфорията ми бързо мина, моментално слязох отново на земята. Дадох всичко от себе си. Всеки ден събирах и синтезирах дневните събития, включвайки доза аналитичност. В петък предадох материалът си на главния редактор. В събота още преди да съм се разсънил инвестирах последните си стотинки, за да купя вестника, да го отворя и да прочета какво съм написал. Тук нещата се обърнаха на още сто и осемдесет градуса, сиреч, дойдоха си на мястото. Моя статия нямаше. За сметка на това, когато отидох в понеделник в редакцията, вещите ми бяха събрани в малко кашонче. На кашончето имаше листи, които представляваха уведомление за едностранно прекратяване на договора. Без обяснение.

Времето си минаваше, аз се пробвах на нови и нови поприща, докато най-сетне не осъзнах универсалната истина в тази паралелна вселена:

Истинските специалисти, които най-много се харчат, са специалисти по лъжата.

После започнах работа като монтажист на абсолютния и неповторим творчески и емоционален безпорядък на младите режисьорчета. Вече няма какво да пиша в тази глава.